Categories
Статии

Когнитивни изкривявания или погрешни мисли, които влияят на нашите чувства и решения

Мислене „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“. Виждате нещата в черно-бели категории. Ако представянето ви не е перфектно, възприемате себе си като тотален провал.

  1. Мислене „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“. Виждате нещата в черно-бели категории. Ако представянето ви не е перфектно, възприемате себе си като тотален провал.
  2. Свръхгенерализация. Разглеждате едно-единствено отрицателно събитие като вечен модел на поражение.
  3. Умствен филтър. Избирате един отрицателен детайл и предъвквате само него, така че възприятието ви на реалността става по-мрачно, подобно на капка мастило, което оцветява цяла колба с вода.
  4. Дисквалифициране на положителното. Отхвърляте положителните преживявания, като настоявате, че те „не се броят“ по една или друга причина. По този начин може да поддържате отрицателно убеждение, което се оборва от всекидневните ви преживявания.
  5. Скачане към прибързани заключения. Правите отрицателна интерпретация, макар че няма категорични факти, които убедително подкрепят заключението ви. Например произволно заключавате, че някой реагира отрицателно на вас и не си правите труда да проверите това. Друго разпространено е т.нар. „грешка на ясновидеца“ – очаквате, че нещата ще се развият зле и сте убедени, че прогнозата ви вече е установен факт.
  6. Уголемяване (катастрофизиране) или минимизиране. Преувеличавате значението на нещата (например ваш фал или нечие чуждо постижение) или неуместно „свивате“ нещата, докато започнат да изглеждат дребни и маловажни (собствените ви желателни качества или несъвършенства на другия).
  7. Емоционални разсъждения. Приемате, че отрицателните ви емоции задължително отразяват начина, по който стоят нещата наистина: „Чувствам го, значи е вярно“.
  8. Твърдения „БИ ТРЯБВАЛО“. Опитвате се да се мотивирате с „би трябвало“ и „не би трябвало“, сякаш трябва да ви наказват, преди да може да се очаква от вас да направите нещо. „Трябва“ и „не трябва“ са от същата категория. Емоционалното последствие е вина. Когато насочвате твърдения „би трябвало“ към другите изпитвате гняв, фрустрация и негодувание.
  9. Етикиране и погрешно етикиране. Това е крайна форма на свръхгенерализация. Вместо да описвате грешката си, вие прикрепяте отрицателен етикет на себе си: „Аз съм неудачник“. Ползва се силно емоционално зареден език.
  10. Персонализация. Виждате себе си като причината за някакво отрицателно външно събитие, за което всъщност не сте отговорни.