Екзистенциалната психотерапия е нагласа към човешкото страдание, която не работи по учебник. Тя задава дълбоки въпроси за природата на човешкото същество и природата на тревожността, отчаянието, скръбта, самотата. Тя се занимава основно с въпросите на смисъла, творчеството и любовта.
Целта на екзистенциалната терапия е да подпомогне на хората в изследването на екзистенциалните дадености в живота, в това как те понякога се пренебрегват, отричат и как изправянето пред тях може да доведе до по-дълбоко, по-рефлексивно и смислено съществуване. Хората са подканени да разсъждават върху живота, да осъзнават своя диапазон от алтернативи и да избират между тях. Основен екзистенциален принцип е, че не сме жертви на обстоятелствата, защото в значителна степен сме това, което избираме да бъдем. След като хората започнат процеса на признаване на начините, по които пасивно са приемали обстоятелствата и са се отказали от контрола, могат да започнат да вървят по пътя на съзнателното оформяне на собствения си живот. Първата стъпка е да започнат да поемат своята отговорност. Според Ървин Ялом (виден представител на екзистенциалната психотерапия) „след като хората признат ролята си в създаването на собствените си житейски затруднения, осъзнават и че те и само те имат властта да променят ситуацията“. Една от целите на екзистенциалната терапия е да предизвика хората да спрат да се самозаблуждават по отношение на липсата на отговорност за това, което им се случва и да прекратят прекомерните си изисквания към живота.
Хората често търсят психотерапия, защото усещат, че са загубили контрола върху начина, по който живеят. Едно от основните послания на екзистенциалната психотерапия е, че макар че понякога не може да контролираме нещата, които ни се случват, имаме пълен контрол върху начина, по който избираме да ги възприемаме и да се справяме с тях.