Представям ви кратки откъси и събрана информация от книгата на Д-р Дейвид Бърнс „Да се чувстваш добре“. Той има централно участие в разработването на когнитивната терапия. Тя е една от първите форми на психотерапия, за които е показано, че е ефективна чрез научни изследвания под критичния и внимателен поглед на академичната общност. Когнитивно-поведенческата терапия не е окултна, а практична и основана на здравия разум. Първият ѝ принцип е, че всичките ви настроения са създадени от вашите мисли (когниции). Когницията се отнася до начина, по който интерпретирате нещата, вашите умствени нагласи и убеждения.
Вторият принцип е, че когато се чувствате депресирани, мислите ви са доминирани от всепоглъщаща негативност. Възприемате не само себе си, но и целия свят в тъмни, мрачни краски. Нещо по-лошо“ – вярвате, че нещата са наистина толкова лоши, колкото си ги представяте. Тази безрадостна визия създава чувство за безнадеждност. То е абсолютно нелогично, но изглежда толкова реално, че сте се самоубедили, че неадекватността ви ще продължава вечно.
Третият принцип е от съществено философско и терапевтично значение. Изследвания документират, че отрицателните мисли, които причиняват емоциаоналния ви смут, почти винаги се дължат на тежки изкривявания. Макар че тези мисли изглеждат валидни, ще научите, че те са ирационални или просто погрешни и това изкривено мислене е причина за вашето страдание.
Колко е ефективна когнитивно-поведенческата терапия? Преди още 30 години започват изследванията върху ефекта на когнитивно поведенческата терапия. Около 80-те години на 20 век група изследователи в Центъра за когнитивна терапия във висшето училище по медицина към Университета на Пенсилвания, заедно с д-р Арън Бек (основател на когнитивно-поведенческата терапия) започват изследване за сравняване на когнитивната терапия с един от най-широко използваните и ефективни антидепресанти тогава на пазара. Повече от 40 тежко депресирани пациенти са разпределени на случаен принцип в две групи. Едната посещава терапия без лекарство, а другата е лекувана с лекарство без терапия. Изследването продължило 12 седмици. Резултатите са съвсем неочаквани и насърчаващи. Оказва се, че когнитивната терапия е поне толкова, ако не и по-ефективна от лечението с антидепресанти. 15 до 19 пациенти, лекувани с терапия, показват намаляване на симптомите след 12 седмици активно лечение. Двама се подобряват, но все още изпитват гранична до лека депресия. Само един пациент отпада от лечението, а още един не е започнал да се подобрява в края на периода. Обратното, само 5 от 25 пациенти, разпределени в групата с антидепресанта, демонстрират пълно възстановяване в края на изследвания период. Осем от тях отпадат, заради странични ефекти от лекарството, 12 не демонстрират поведение или показват само частично такова.
Особено значение има откритието, че много пациенти, лекувани с когнитивна терапия, се подобряват по-бързо, отколкото тези, успешно лекувани с лекарства.
Опитът на д-р Бърнс показва, че най-важният прогностичен фактор за възстановяване е упоритото желание да упражниш усилие, за да си помогнеш сам. Ако имате такава нагласа, ще успеете.
Обикновено когнитивно лекуван човек преживява значително елиминиране на симптомите в края на терапията. Мнозина споделят, че се чувстват по-щастливи, откогато и да било.
Резултатите от изследвания с проследяване през годината са интересни. Психологическите тестове, както и собствените отчети на хората потвърждават, че групата с когнитивна терапия продължава да се чувства значително по-добре и тези разлики са статистически значими. Процентът рецидиви в хода на годината в групата с когнитивна терапия е по-малък от половината на наблюдаваното при хората, лекувани с антидепресант.
Многобройни добре контролирани изследвания на ефективността на когнитивната терапия са публикувани в научни статии. Резултатите са насърчителни. Изследователите са потвърдили ранните впечатления, че когнитивната терапия е поне толкова ефективна, колкото лекарствата, а често е и по-ефективна в краткосрочен, но и в дългосрочен план.