„Musterbition“ е термин, който описва нереалистичните изисквания на хората за това как „трябва“ или „не трябва“ да се държат и чувстват. Разбира се тук нямаме предвид естествени неща от рода на това човек да не взима наркотици, да не насилва друго същество, или пък да извършва престъпления от всякакъв род и т.н. Идеята е съвсем друга,
Преди време си поговорихме за основните когнитивни изкривявания или мисли, които изкривяват реалността. Всеки от нас ги има, нормално е да се появяват. Но е добре да ги улавяме навреме и да не им даваме да предопределят поведението и живота ни. Просто, защото когнитивните изкривявания са начини, по които нашият ум ни убеждава в нещо, което всъщност не е вярно. Тези мисли обикновено засилват негативното мислене или отрицателните емоции.
Сега ще се спрем на едно когнитивно изкривяване „Трябва“. Предният път споменахме, че това е, когато изявленията, започващи с „трябва“ представляват списък с железни правила за това как всеки човек ТРЯБВА да се държи. Хората, които нарушават „правилата“, карат такъв един човек да се гневи. Той от своя страна пък се чувства виновен, когато нарушава собствените си „правила“, своето „трябва“. Човек се мотивира в живота си с „би трябвало“ и „не би трябвало“, сякаш ще бъде наказан или е нужно нещо „да трябва да се свърши“, за да предприеме действие.
Дейвид Бърнс – когнитивно-поведенчески терапевт, разказва, че след като изпълнява трудна пиеса на пиано, талантлива пианистка си казва: „Не трябваше да правя толкова много грешки.“ Това я накарало да се почувства толкова отвратена, че тя се отказала да практикува за няколко дни. Обикновено този тип изявления, идващи от „Трябва“ са срещу човека, водят до вина и разочарование. „Трябва“ изявленията, насочени срещу други хора или света като цяло, пък водят до гняв и разочарование: „Той не бива да бъде толкова упорит и аргументиран.“ Много хора се опитват да се мотивират с „трябва и не трябва“, сякаш са престъпници: „Не бива да ям тази поничка.“ Това обикновено не работи, защото всички тези неща и задължения ви карат да се чувствате бунтовници и получавате желание да направите точно обратното. Д-р Алберт Елис, основател на когнитивно-поведенческата терaпия нарича това „musterbation“. А д-р Бърнс – „би трябвало“ подход към живота.
Тези твърдения „трябва“ и „не трябва“ ни карат да се чувстваме зле по отношение на себе си, защото те създават стандарти, на които реално не можем да отговорим. Ключът към това да се почувствате по-добре е да се идентифицират нереалистичните твърдения и да се заменят с по-нежни, реалистични самоизказвания и очаквания. С други думи, както е и умно заявено от Елис, ключът е в това да „спрете да се натрапвате на себе си по заповеднически начин“. Изразът е “stop shoulding on yourself”.
Реално този начин не работи във ваша полза, не работи за вас. Да, вероятно за известно време би имал някакъв ефект, но не за дълго.
огато си казвате следващият път „Трябва да…“ или „Не трябва да…“, спрете за миг и помислете дали бихте казали същото на ваш близък приятел. Може би, когато опитате да прибегнете до подобни абсолютни твърдения към свой близък, ще забележите как малко омекотявате нещата, не съдите толкова жестоко и сте склонни да позволите нещо, което не бихте позволили на себе си. А кога последно направихте нещо, за да се поглезите?
И накрая един перифразиран цитат от Алберт Елис, който казва много:
„Три „трябва“ ни дърпат назад: трябва да ме харесваш; трябва да ми бъде винаги лесно; трябва винаги да се справям перфектно“…