От тук Но тук, приятелю, небето се слива с дъха ми, луната със звездобройството ми, очите с планините пред тях и усмивката с изморената ми глава. От тук, приятелю, пиша картички в мислите си и ги пращам по гълъби надалече. От тук див малък порив напира да порасне, да стане голям, силен и вечен. Да… Прочетете повече »
Мия чинии. Сапунисвам, търкам, плакна, подреждам, сапунисвам, търкам, плакна, подреждам. Ръцете ми сами правят каквото трябва. С ума ми сме насаме. Снощи в съня ми дойде един от моите мъртви. От онези, край които пораснах и които напоследък се надпреварват да прекрачват оттатък. Да облагородяват и разчистват пътя от другата страна. Все по-малко остават пред… Прочетете повече »
автор: Боряна Нейкова, снимка: vibes.bg Не искам куче да имам. Не искам нищо да имам за кратко. А после да нямам завинаги. Не искам куче в къщата. След кучето къщата е с едно куче по-празна, с едно куче по-чиста, с едно куче по-тиха. По-тъжна от всяка къща без куче е онази, в която е имало… Прочетете повече »
автор: Рене Карабаш простена да бъде моята спътница че улиците тачи повече от соба че косата й е стадо кози без пастир а полите й премитат чужди дворове простена да бъде и твоята спътница че е и твоя и моя и от молитви за нея не можем за себе си да се помолим
автор: Стефка Тотева От вятъра и от студа далече – мечтата ми за дом, за слънце, за липа и орех, за ябълка – под нея аз дете, в началото и в края… От вятъра и от студа далече – мечтата ми за дом и обич, но само думите са къща, в която мога да се… Прочетете повече »
