Всеки град си има своите силни и слаби страни. Обикновено слабите са повече. Поне в България. Когато се разхождам из пътеките на Асеновград често си спомням за думите, че това е един „чудесен кът, където природата е изсипала всичката си благодат“. Не, не е преувеличено. Такова прелестно съчетание на точно тази планина с точно такава река е рядко срещано явление. От години съществуват редица пътеки в планината, които за около час-два отвеждат до места с прекрасни гледки. Край реката има страхотна пътека, която води до Въжения мост, а от там може да се тръгне по други маршрути. Отвсякъде е красиво. Природата е красива. Човекът, обаче, непрекъснато се опитва да я прецаква тази благодат. В неделя по пътя край реката, покрай Тепавицата, до беседките, е пълно с боклуци. Хората, отишли там на пикник, барбекю или както го наричат, много често оставят всичките си употребени бутилки, торбички, чашки и чинийки, и други подобни на място. Потресаваща и жалка гледка. Жалка, защото такова отношение към тази благодат, в която за щастие се случило да живеем, я пропиляваме, хабим и й вредим постоянно. Това е престъпление, спрямо природата. И спрямо града. На Асеновград са му нужни отговорни хора, които да го оценяват и уважават. И това не важи само за „управляващите“. Важи за всички. Важи и за това как възпитаваме децата си. Какъв пример им даваме.
Това е просто един пример. Само един. Може би има поне сто. За това как се отнасяме с мястото, в което живеем. Защо се отнасяме така. Какво причиняваме с това отношение. И не, невинаги е виновна „общината“, въпреки че това е най-удобното оправдание.
Когато на едно място за живеене, слабите страни са жителите му – това не е добра перспектива. Изключенията ги има. Но те не са достатъчни.
Вашият коментар